Функционални и структурни характеристики на вербалния език

Произволният характер на езикови знаци, Двойната му артикулация и последващата му производителност позволяват на словесния език качествено различен и превъзходен функционален потенциал за други езици, които липсват тези характеристики. Вербалният език има множество отличителни характеристики. Производител на неговите единици и структури: Директна връзка (Естествен и/или аналог) между знаците, които съставляват езиковата система, и неговите референти. Почти абсолютна независимост на граматическите правила и принципи относно когнитивните социални функции, които играят езиковите форми.

Всеки Социална или културна общност Той има конвенционална система за знаци, както и граматическите правила, за които се управлява нейната комбинация и употреба. Това води до културни бетони, различни от езика, който наричаме езици. Те представляват конкретни случаи или прояви на езика, чиито конкретни единици и граматика.

Ето защо Хокет Също така посочва като характерна характеристика на човешкия език, чертата, наречена предаване по традиция по традиция. Произходът и еволюцията на езиците, разликите, които съществуват между тях по начина на определяне и категоризиране на реалността и техните последствия от мисълта, породиха различаващите се теоретични позиции. Von humboldt, Касирер или хипотезата за детерминизма езиков или културен релативизъм на Сапиро и Уорф, Те подчертават съставната функция на обекта, който езикът изпълнява; Следователно всички тези автори отказват да интерпретират езика като знакова система, която работи като просто копие на реалността, независимо от темата, който я знае. "..., разликата в езиците идва по -малко от разликата в звуците и знаците, отколкото от концепциите на света". Езиците имат многобройни общи формални характеристики:

• Във всички тях могат да бъдат идентифицирани основни единици като звуци или думи.
• Във всички тях има правила за комбиниране на звуци и думи и формиране на по -сложни единици като изречения и текстове.
• Във всички тях има ограничения по реда, в който различните думи могат да формират изречения.
• Във всички тях молитвите изразяват съдържание, което сякаш се приспособява към предикативна или предложена структура.

Наличието на закономерности и прилики като тези езици, но не и в другите системи за комуникация на животните, породи постулира хипотезата, че определени свойства Официалният език са универсални и определят специфични характеристики на познавателните умения и потенциали на човешкия вид. Ноам Чомски дефинира универсалната граматика, способна да идентифицира и установи, на високо ниво на абстракция, параметрите, общи за различната конкретна граматика и биха представлявали доказателства от първото поръчване, за да се потвърди, че човешкият езиков капацитет има важна биологична основа и е толкова много от толкова много от толкова много, че е важна биологична основа и е толкова много, с толкова много вродена.

Фокусирайки вниманието ни върху характеристики От лингвистичните сигнали сами по себе си си струва да се отбележи, че най -основната модалност на човешкия език (устната модалност) изисква участието на два канала, гласна и слуховия, което предполага, че потребителите на този език трябва да събират истинска и анатомична, така и на Функционални изисквания и условия. Физическите характеристики на езиковите звуци (амплитуда, честота и продължителност) могат да се разглеждат като свързани с определени особености на анатомичната конфигурация на апарата на фонера в човешкия вид, като положението на епиглотиса. Други езикови модалности, като грамотност или езици за ръчни знаци, почиват на визуални и моторни канали.

От гледна точка на Физични свойства на речевите лингвистки сигнали, Акустичният сигнал се разширява многопосочно и избледнява бързо. Знакът се показва непрекъснато, въпреки че в действителност езиковите единици са дискретни. За компресия на езика участието на системи за памет, способни временно да съхраняват и интегрират информацията, предавана от физическия сигнал и които позволяват обработката им, след като тя избледнее; По същия начин, съществуването на процеси, които позволяват сегментирането на физическия сигнал в езиково значими единици, ще бъде от съществено значение. Вътрешната структура на езиковите единици има други характеристики: двойна артикулация или двойственост на моделите, която се отнася до езиковата система, се състои от два вида единици: несъществени единици (фонеми) и значителни единици (морфеми, думи, думи и т.н.), които резултатът са резултат От комбинацията, при условията, определени от граматиката, на горното.

Лингвистичните системи, които участват в модели на характеристиките на двойствеността, се оказват много продуктивни, отворени и гъвкави. Това от своя страна улеснява потребителите на езици да го използват творчески. Набор от формални принципи или правила, които позволяват производството и разбирането на безкрайните граматически изречения от ограничен брой единици, е Първоначално създаден от Чомски и представлява един от основните принципи на съвременната лингвистика. Този автор разграничава дълбоката структура (концептуални отношения, кодирани в посланието) и повърхностната структура (лингвистични единици, които се появяват изрично в това послание).

Това разделение е от изключителна полезност за психологическото обяснение за това как се разбира и произвежда езикът и позволява, освен другото, съществуването на перифрази. Единиците, които са от значение от гледна точка на изграждането на езиковото значение в словесни послания - фонеми, думи и т.н. - Те са единици, които признават a прекъснато графично представяне или дискретен. Тези звена, както се открояват, имат йерархична и композитна вътрешна организация.

Те винаги могат да бъдат анализирани и описани въз основа на единици от по -ниско ниво. Комбинацията от тези единици не е случайна: той се управлява от принципи или правила, които се събират в конкретната граматика. В случая на устната модалност е възможно да се идентифицират други параметри на организирането на съобщенията, които имат супразементарен и непрекъснат характер: става въпрос за просодичните гласови параметри, които съответстват на силата на звука, интонацията, тембъра, тембър, ритъмът на речта. Тези параметри носят много емоционална и прагматична информация, което го прави много уместен както от гледна точка на изучаването на емоционалната изява, така и от изследването на използването на използването на използването на използването на използването на използването на използването на използването на използването на използването на използването на използването на използването на използването на използването на използването на използването на използването на използването на използването на Език в разговорен контекст.

Функционални характеристики на вербалния език

Този потенциал модулира (емоционалната) експресионен капацитет на хората, но също така модулира и дава възможност за особено сложно и отличително развитие на другите две основни езикови функции, идентифицирани от Bühler: представителната или символичната функция и комуникативната функция и комуникативната функция.

Представителни характеристики на функцията

От представителна гледна точка, конкретното комбинаторно качество на вербалния език може да бъде свързано с множество характеристики на човешкия вид.

Преди всичко (Хокет и Алтман), Вербалният език представя характеристиката, наречена референтна или ситуационна изместване на стойката. Лингвистичните знаци не са необходими или пряко свързани с референтите, незабавно присъстващи във времето в космоса, поради което се позовават на аспекти на настоящата, миналата или бъдещата реалност, реалната или въображаемата.

Паулов обясни, че при човека езикът не работи толкова, колкото основната сигнална система, а като втора сигнална система, която е резултат от обобщаването на връзките или асоциациите на първата сигнална система. Възможността за обобщение, предлагана от вербалния език, се основава на анализа на смисъла и определя формите на реакция и реакция на околната среда, които са качествено по -високи като механизъм на адаптиране към среда, гъвкава и променлива като човешкия социален носител.

Ситуационно отваряне или референтно изместване, както и характера на втората система от сигнали на човешкия език, свободен за езика и неговото използване на бетон и непосредствена физическа реалност и му позволява да работи като представителна система от общи цели. Езикът може да се тълкува като код, който не е свързан с конкретно съдържание, състояния или нужди, които в същото време дават възможност за конкретни форми на познаване на реалността, които вероятно са специфични за нашия вид.

Доколкото знаците могат да бъдат създадени и използвани в нашия вид, за да отчитат значенията, които не са свързани с непосредствената реалност, езикът разширява своята представителна функционалност по практически неограничен начин. Например, човешкият език може да се приложи за описание и анализ на дейността на „кажи“. Тази черта е известна като характеристика на рефлексивността и поражда Металингвистични знания. Възможността за анализиране чрез езика на поведението представлява зародишът на рефлексивното съзнание и поведението на самоконтрол, без съмнение две от най -ценните функционални постижения на нашия вид на нашия вид.

Човешкият език действа като втора сигнална система, тоест не представя пряко или посочва реалността, а представлява умствени представи, които субектите имат и изграждат за тази реалност (значения). Лингвистичните знаци предполагат значения, изградени от принципи на обобщение и индивидуализация, които трябва да бъдат известни и споделени както от емитента, така и от приемането. Лингвистичните знаци са и съществуват като такива, стига да са конструирани знаци „от някого и за някого“; Също така, че при използване са включени както прости процеси на кодиране, така и декодиране, а процесите на интерпретация, които несъмнено са немислими извън обхвата на нашия вид.

Езикът не само обозначава нещата, не само Референтна функция на представянето: В същото време, когато ги представят, езикът също описва нещата и ни информира за това как описват неговите свойства и следователно квалифицира същата реалност, която представлява: В този смисъл можем да кажем, че езикът е система за аналитично представяне.

Представителната функция на езика Той има много други уж характерни и специфични характеристики:

• Честата неяснота на езиковите твърдения
• Наличието на конотации, които модулират буквалното или конвенционалното значение на думите, основани на опит и лични или социокултурни пристрастия на говорителите
• Възможността да се каже, чрез езика, нещо невярно, което не съответства на реалността (преобладаване)
• Възможността за изграждане на съобщения, които предават противоречива или несъвместима информация в равнината на сегментарната или граматичната езикова организация и супразементарната или просодичната.

Някои от тези характеристики изглежда се споделят и от други нечовешки видове. Въпреки това, всеки от тях ясно разграничава естествения човешки език на изкуствените езици като компютърни езици или код за разпространение.

Характеристики на комуникативната функция

Вербалният език е, от една страна, биологична или естествена комуникационна система, а също и система, специализирана в предаването на значителна информация, тоест при предаването на информация, която е от значение от гледна точка на адаптацията и поведението на индивида Кой издава или получава такава информация.

Второ, трябва да се отбележи, че това значително предаване на информация Той може да се осъществи както сред хората, така и вътре в интраперланзно, като в този последен случай обслужва езика като важен инструмент за саморегулация на дейността. ¿До каква степен комуникативната функция се изпълнява по подобен начин на словесен език и други езици? Знаците вече предполагат реализацията на потребителите на определени активни операции на анализ и комбинация (както по отношение на значението - двойна артикулация - и значенията - обобщение и категоризация -).

Има смисъл да се мисли, че качеството на комуникативното съдържание ще бъде значително различно и в човешкия език по отношение на други езици. Разликите са свързани с възможност за преодоляване "Директното" или основното инструментално използване на знаците и с възможността за използване на език в нашите видове под формата на очевидно по -безплатна или безкористна комуникация.

Диференциалната характеристика на човешкия език, който е свързан с начина на теоретично концептуализиране на комуникационната функция сама по себе си и по -конкретно, с интерпретацията на езика като механизъм или естествено комуникационно устройство, но това не е просто механизъм за предаване на информация. Комуникативното използване на езика, направен от човешките същества и тези на други видове ¿Трябва да се тълкува само като процес на кодиране и декодиране? Запознаването на предложения модел на комуникация Шанън и Уивър отива в тази посока.

Други автори напротив подчертават интензивността на езиковата дейност, тоест интерпретация на умишленото значение (не само референт) на съобщенията. За Ханс Херман, Съобщенията не предоставят информация на слушателя, а го насочват само в процеса на реконструкция на информацията, която слушателят трябва да извърши от себе си.

Вербален език (за разлика от други езици), се оказва изключително излишна комуникационна система, тъй като граматическите сигнали от различни видове предполагат повторението на едно и също информативно съдържание в различни части на съобщението. Повторението на същото информативно съдържание определя, че вербалния език е лесно предвидим от слушателя, което е резултат от екстремна полезност, като се има предвид, че слуховият езиков сигнал, поради своя Мултипосочност, Обикновено се влияе от високо ниво на шум.

Езикова предсказуемост Тя позволява езиковите сигнали да се възприемат и интерпретират, дори ако са много деградирани. Това дава изключителна стойност от гледна точка на езиковата употреба, адаптирана към условията на нейната естествена среда.

Езикови характеристики като модалност на поведението

Основната характеристика на езика по отношение на вида на поведението е Свобода на ползване. Лингвистичното поведение липсва необходимите връзки на зависимостта по отношение на стимулите (външни и вътрешни); От друга страна, потребителите на езици имат възможността да забавят езиковите си отговори през цялото време, което считат за подходящи. Поради тези причини лингвисткото поведение обикновено се счита за прототипията на умишленото, умишленото и предложеното поведение, чието осъзнаване предполага установяването на цели и цели, за които субектът трябва да има предишно представителство и чието обяснение изисква ресурса към телеологичните обяснения, а не само механистично. Характерът предложение на езиковата дейност, Това изисква умишлени обяснения, ни позволява да разберем, че мълчанията (примери за неволни) в човешкия вид са толкова важно информативно съдържание от комуникативната гледна точка на нашия вид на нашия вид.

Никой не може да комуникира. Мълчанията придобиват своята стойност именно от факта, че човешкият субект има възможност да реши дали да използва езика или кога или кога. Разкъсванията на връзката на нуждата, която свързва езиковото поведение с най -директния си стимулен фон, придава особено качество на човешкия език. С „Не тук и все още не, езикът ни позволява да преодолеем солидния стимул и веригата за реагиране ... той ни позволява да желаем събитие, да планираме действие, да запомним и да се обърнем към събитие.„Специфичността на естеството на човешките езикови реакции или поведение във връзка с тези на други видове обаче, извън очевидната му свобода на производството.

Например, лингвисткото поведение е официално креативно. Това означава, че езиковото поведение не може да се тълкува като затворен репертоар от отговори, а по -скоро като продуктивна и изключително гъвкава дейност, при която Комисията за грешки е възможна и много вероятно. Споменатите грешки по очевидни причини не се осъществяват в Система за комбиниране чиято употреба е пряко свързана с предварително определени стимулирани условия. В нашия вид очевидният факт, че субектите коментират грешки, принуждават да приемат съществуването на механизми, които им позволяват да ги реализират и в крайна сметка да го коригират.

Особеностите на човешкото езиково поведение също са свързани с специфични условия на функционална организация на системите, отговорни за използването на езика (в този случай, Ретроинформация на самите съобщения). За Skinner Използването на езика Може да се разглежда като инструментално поведение, тъй като може да бъде свързано с определени условия на емитента или околната среда и загрижеността за последиците или ефектите върху околната среда. Възможността за трансформиране на поведението, знанието или емоциите на другите от езика прави това един от основните инструменти на междуличностната и социалната регулация.

Лингвистичната дейност представя много други диференциални характеристики като форма на поведение или поведение. Например, представете Характеристики на взаимозаменяемост на роли между подателя и разписките и необходимостта от пълна ретроинформация. Смесената роля на ролите и необходимостта от ретроинформация могат да се разглеждат като тясно свързани с по -голямата вероятност, която имаме като вид грешки в кодирането или интерпретацията на съобщенията.

Тези две свойства пораждат, че дейностите по производство и компресия на езика, тъй като те трябва да се извършват едновременно, да споделят добра част от своите структури и функционални характеристики, въпреки че те вероятно също представляват важна разлика. Значението на събеседника и взаимодействията езиков И нелингвистично, в което използването на езика е рамкирано, те също показват, въпреки че по обезпечение, важността, която за правилната интерпретация на езиковата дейност има анализ на контекста, в който се развива.

От друга гледна точка вербалната език се появява като високо специализиран и сложен тип дейност. От една страна, изглежда не изпълнява първична биологична функция. От друга страна, реализацията му предполага конкуренцията на видовете знания и изключително разнообразни процеси. От неврофизиологична гледна точка специализираният характер на езика изглежда е одобрен от потвърждението, че има определени особености в конфигурацията на някои от периферните системи, свързани с свързаните с The.

Определени данни от антропологичните изследвания на изследването на кортикалните и периферните структури на други примати и и по -специално на невропсихологичните изследвания на дефицита на използването на езика, свързан с определени мозъчни наранявания първи ред за неврологичния субстрат на човешкия език и нейния процес на Филогенетично развитие и фиксиране. Други автори поставят под въпрос специфичността на езиковия процес и подчертават техните важни биологични и функционални точки на връзка с езика на други видове (особено по -високи примати).

Тази статия е просто информативна, в психологията-онлайн нямаме сила да поставяме диагноза или да препоръчаме лечение. Каним ви да отидете при психолог, за да лекувате вашия конкретен случай.

Ако искате да прочетете повече статии, подобни на Функционални и структурни характеристики на вербалния език, Препоръчваме ви да влезете в нашата категория основна психология.